Всички ние имаме нещо общо и то е ,че при каквито и да е
обстоятелства – произлизаме от семейство. Независимо от културата, семейството
винаги е било главна и основна тема, от която произлизат ценности, традиции и
най-вече личността на всеки отделен човек. Интересното за думата
„семейство/фамилия“ е, че идва от латински (familia), с която са
обозначавали хора живеещи под един покрив, включително и по-специфично
прислужниците и близките в една къща. В съвременния изказ, също можем да видим
подобно използване – тъй като вече не можем да говорим, че едно семейство е
задължително под формулата „майка+баща=дете“.
Теорията определя 6
вида семейства, според състава им, които имат своите специфични характеристики
и динамика:
- Нуклеарно семейство
Това е така нареченото традиционно
семейство, което включва жена, мъж (съпрузи или живеещи на семейни начала) и
техните деца. Според социалните представи, това е идеалната среда за отглеждане
на деца. Позитивите на това семейство са, че е малко по-стабилно
финансово, има структура, и двамата родители участват в отглеждането на
децата. Слабите страни на този тип семейство са, че често има
трудности при решаване на конфликти, има изолация на други членове от
семейството, че може да се получи свръх-ангажираност с детето/децата, което да
попречи на тяхното развитие, като личности. Конфликти също могат да възникнат
ако има сериозно разминаване във възгледите за възпитание на двамата родители,
произлизащи от техните собствени семейни системи.
2. Семейство с един родител
Това са семейства, при които присъстват
дете/деца и само единият родител (майка или баща), поради различни причини –
развод, загуба и тн. Този тип семейства нараства значително. Позитивите при
този тип семейство, могат да бъдат – сближаването на членовете на семейството
или сформиране на по-различни навици от по-ранна възраст. Негативите обаче
при това семейство са по-осезателни. От една страна финансовата ситуация е
влошена, ако няма принос от повече от една страна. Децата, отглеждани в смяна
на грижата (при единия родител, след това при другия) имат не до толкова
структурирана обстановка, която предизвиква несигурност. Това често се
получава, ако правилата и границите са различни в различните домове. От друга
страна, два вида роли трябва да се заемат от един родител, което също може да
повлияе на детската представа за мъжката/женската фигура, социални роли,
очаквания и вътрешни убеждения.
3.Разширено семейство
Това са семейства при които, под един
покрив, живеят освен „традиционното“ семейство, още членове на семейството
свързани биологично или чрез брак. Това включва баби, дядовци, лели, чичовци и
тн. Това се получава при множество семейства поради нужда или просто поради
избор за начин на съжителстване. Позитивите на този тип семейство: по-добра
подкрепа от повече членове на семейството, социална среда, изграждане за
представите за поколенията, поддържане на традиции. По-негативните аспекти
могат да засегнат липсата на лично пространство (физическо и лични граници),
както и финансови затруднения. Често, конфликтни ситуации възникват между
членовете на семейството от различни поколения, най-вече заради възприятия за
авторитет. Например, когато по-възрастните са склонни да налагат мнението и
възгледите си върху отношенията на съпружеската двойка.
4.„Доведени“ семейства
Това са семейства свързани на по-късен
етап. Например двама родители, които имат деца от други връзки, се свързват под
един покрив. Процеса на сливане на двете семейства често не е лесен, което води
до конфликтни ситуации и по-трудна адаптация за децата и за родителите. От една
страна децата получават предимството да са отглеждани от двама родители, с
по-добри възможности, ако и двамата са работоспособни, както и възможност да
сформират връзка с нови братя и сестри. От друга страна, новата адаптация
изисква нови правила в семейството, нови взаимоотношения и нови граници, към
които адаптирането не е лесно. Допълнително, по-вероятно е да има преживяване
на раздели/загуби на родители си, което предхожда сливането на новите семейства.
Това е изключително важно събитие за едно дете и при случай, че не е добре
преработено от родителя, може да попречи на адаптацията на детето към новото
семейство, а и при различни други ситуации в по-късен етап.
5.„Фамилно“ семейство
Тук децата са отглеждани от своите баба
и дядо, заради липсата на родители, което може да е вследствие на множество
причини (работа, загуба, липса на интерес). Това не е широко срещана формация,
въпреки че в съвремието се среща все по-често заради липса на родителите по
работни причини. Този тип грижа предотвратява настъпването на децата в
социалната система за грижа, а и спомага сформирането на по-силна връзка между
поколенията. Но, за жалост една баба или дядо, не заместват напълно
родителските роли и авторитет. Има много по-голяма дистанция между поколенията,
което може да създаде поводи за конфликти или неразбирателство спрямо
правилата, възгледите, принципите и цялостните потребности на едно възпитание.
Освен тези типове семейства има и много
други конфигурации, които могат да се получат в една семейна система. Това
значи, че една двойка, която избира да няма деца също е семейство,
независимо от социалните очаквания. Независимо от състава на едно семейство, с
течение на времето неименуемо се появяват конфликти и така наречените „семейни
кризи“. Важно е да се разбере, че семействата могат да разчитат на външна
подкрепа за етапите, през които преминават и, че понякога проблемите нарастват
извън контрола им и им е нужна помощ за справяне.
Автор: Сдружение
„Родител-Дете“
Коментари
Публикуване на коментар